Аз мога да обичам мълчаливо -
притихнала пред теб да се смиря,
но как смирява се стихия,
когато огньове пали във кръвта.
Как се смирява лудостта в сърцето,
щом му стане тясно във гърдите
и те изпраща да се рееш из небето;
как се смирява искрата във очите.
Как да спреш излязла от коритото река,
бликащ ручей - как се укротява,
дето те залива с изворна вода;
не можеш да спреш изригнала лава...
Любовта е огън, дето в сърцето гори,
на чувствата - вакханалия дива.
Не може смирено да мълчи,
смири ли се - тя си отива.
Мълчанието ражда призрачни съмнения,
бездумието - вярата убива.
Изтрива от очите за сбъднатост копнения,
с наведена глава - Любовта си отива...