13 dic 2014, 19:20

Как си, мила, в емиграция...

  Poesía » Civil
687 0 3

Как си, мила, в емиграция?...
Хубаво изглеждаш! Грация!...

Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...

Вълци зли овцете пазят...
Хищници правораздават...

Агнета, прасета... радват се -
че избират си... касапите...

Хора, доходи - стопени.
Чезнещи. И замразени...

Вечно, цял живот сме в криза.
И натъпкани във фризер...

Пилета, кокошки, патки...
спорят - кой да ги похапне...

И очакваме, надеждни -
да ни вземат... извънземните!...

Марин Тачков
12 декември 2014 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марин Тачков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ха-ха, добро!
  • Хубаво!
  • Браво, Марине! Хубава сатира си написал.Аз също обичам да пища сатири, но освен писането трябва да се направи и нещо друго, та дано достигнат до целта си , на всяко нещо му идва времето.
    Поздравявам те за хубавата и необходима творба!
    Весели Коледни и Новогодишни празници и лека вечер!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...