13.12.2014 г., 19:20

Как си, мила, в емиграция...

675 0 3

Как си, мила, в емиграция?...
Хубаво изглеждаш! Грация!...

Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...

Вълци зли овцете пазят...
Хищници правораздават...

Агнета, прасета... радват се -
че избират си... касапите...

Хора, доходи - стопени.
Чезнещи. И замразени...

Вечно, цял живот сме в криза.
И натъпкани във фризер...

Пилета, кокошки, патки...
спорят - кой да ги похапне...

И очакваме, надеждни -
да ни вземат... извънземните!...

Марин Тачков
12 декември 2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ха-ха, добро!
  • Хубаво!
  • Браво, Марине! Хубава сатира си написал.Аз също обичам да пища сатири, но освен писането трябва да се направи и нещо друго, та дано достигнат до целта си , на всяко нещо му идва времето.
    Поздравявам те за хубавата и необходима творба!
    Весели Коледни и Новогодишни празници и лека вечер!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....