13 дек. 2014 г., 19:20

Как си, мила, в емиграция...

681 0 3

Как си, мила, в емиграция?...
Хубаво изглеждаш! Грация!...

Тук животът ни изгаря...
Бъгове рушат България...

Вълци зли овцете пазят...
Хищници правораздават...

Агнета, прасета... радват се -
че избират си... касапите...

Хора, доходи - стопени.
Чезнещи. И замразени...

Вечно, цял живот сме в криза.
И натъпкани във фризер...

Пилета, кокошки, патки...
спорят - кой да ги похапне...

И очакваме, надеждни -
да ни вземат... извънземните!...

Марин Тачков
12 декември 2014 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Тачков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ха-ха, добро!
  • Хубаво!
  • Браво, Марине! Хубава сатира си написал.Аз също обичам да пища сатири, но освен писането трябва да се направи и нещо друго, та дано достигнат до целта си , на всяко нещо му идва времето.
    Поздравявам те за хубавата и необходима творба!
    Весели Коледни и Новогодишни празници и лека вечер!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...