Как си тръгва Любовта

22 abr 2018, 23:25

Poesía

723 2 4

Аз зная как си тръгва Любовта.

Жигосана със знак за безнадежност.

Живяла със усещане за дом,

ръце грижовни и за нежност.

Уплашена, със парещи очи.

Със хиляди въпроси във главата.

Объркана от спомени – стрели,

и без светулки в тъмнината.

С устни, напукани до кръв.

Блуждаеща, отричаща живота.

Без упрек за внезапна смърт,

без знак за пътя към Голгота.

Приведена, с раздрани колене.

Охулена, жестоко наранена.

Загубила разсъдъка от скръб,

че няма корен, че е опетнена.

Така си тръгва Любовта.

Без въздух, а сърцето блъска.

Завесата след нея пада.

На Любовта сърцето ѝ се пръска...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.