Как си тръгва Любовта
Аз зная как си тръгва Любовта.
Жигосана със знак за безнадежност.
Живяла със усещане за дом,
ръце грижовни и за нежност.
Уплашена, със парещи очи.
Със хиляди въпроси във главата.
Объркана от спомени – стрели,
и без светулки в тъмнината.
С устни, напукани до кръв.
Блуждаеща, отричаща живота.
Без упрек за внезапна смърт,
без знак за пътя към Голгота.
Приведена, с раздрани колене.
Охулена, жестоко наранена.
Загубила разсъдъка от скръб,
че няма корен, че е опетнена.
Така си тръгва Любовта.
Без въздух, а сърцето блъска.
Завесата след нея пада.
На Любовта сърцето ѝ се пръска...
© Детелина Стефанова All rights reserved.
