Как в един треньорски лист Рори пръв е футболист 2
Рори с късичка фланелка
и с една голяма зелка
бос тренираше на двора.
Думичка не проговори,
щом се върнаха с баща си.
Но въртеше той в ума си
мисъл, равна на закана:
" Утре с топка обиграна,
десет гола ще забия
във вратата аз на тия
самозвани футболисти!
И водач в треньорски листи
на мига ще се превърна!
Знам, че няма да ме върнат!"
Зелката му парцалива
и в съня не бе щастлива.
Риташе я пак мечето,
като топка сред полето.
- Рори, ставай вече, мили!
И хапни да имаш сили! -
на закуска го покани
мама с кекс и мляко в кана.
- Там старание ще вложиш,
пред треньор да не изложиш
име ти и меча чест.
Но не се съмнявам - шест
за оценка ще получиш,
друго няма да се случи!
Хапнаха набързо с тати
и дойде да го изпрати
той почти до стадиона.
- Хайде, вече сме в района,
тате, ти ме чакай тук!
Чукнаха юмрук в юмрук
като в мъжки ритуал
и синът му засиял
през вратата се промуши.
Там попадна той на Руши -
капитанът на отбора.
- Аз не знаех! - каза Рори
и прегърна своя батко,
с радост и от мед по-сладка.
А треньорът братовчед
точно в седем, на но без пет,
вече чакаше мечето.
- Имаш си бутонки, ето,
твоя номер съм избрал.
Ти до днес не си играл,
но обуй ги и потичай.
А екипа не обличай.
Ако данни не покажеш,
синко, сам ще се откажеш.
Рори хукна като лъв.
Знаеше, че трябва пръв
в спринтовете той да бъде.
Снощи с Мечо го обсъди.
И показа издръжливост,
точен удар и скокливост
като истински атлет.
- Ясно, вече си приет!
Слизай долу на терена.
Виждам, Рори, в теб хиена,
за победа настървена.
Отначало ще те включа
за резерва. Щом науча,
че уцелваш ти вратата,
аз веднага ще те пратя
като първи нападател.
Сила покажи, приятел!
Лесно беше да покаже.
Концентрира се и даже
той до края на играта
три пъти проби вратата.
В горската многотиражка
за играта му юнашка
бе поместен репортаж.
Вдъхна му това кураж.
Радваше се и Мецана.
И Росина не остана
безучастна на успеха.
- Брат ми футболист приеха! -
хвалеше се из гората
с явна гордост и сестрата.
Тренировките са вече
ежедневие. Но мече,
като Рори упорито,
изпълнява си мечтите.
Сигурно и ти мечтаеш,
но какъв ще си - не знаеш
и не си съвсем решил.
Всеки тъй се е родил,
но поставиш ли си цел,
следвай я докрая смел!
Тази вечер ще сънуваш
топка и ще боледуваш,
че не е открил треньора
в теб таланта, като в Рори.
Утре като се наспиш
с татко си да провериш
кой ли стадион голям
чака те! Мълча, но знам!
Следва: . . .
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не се съмнявам, че поетичната ти приказка ще се хареса и ще бъде от полза и на децата, и на родителите, Марийче! Радвам се на таланта ти!
-
Леле, къде чак стигнаха мечтите ти, Роси! Дали можем и до там да мечтаем?
Радваш ме! Благодаря! -
Превъзходно! Приказката се развива, не спира и е хубаво, че вече мечетата са главните герои! Все пак е за деца, а не за техните родители. Нека децата поискат да се припознаят в тези две добри мечета и да поискат да последват мечтите им! А аз си представям, че мечото семейство ще даде начало на серия от плюшени играчки, за да могат децата да си лягат с тях сгушени и да слушат поредното приключение!
-
Благодаря!
-
Ние сами си сътворяваме вълшебство от мисли, чувства и позитивизъм. Нека ги има в деня ти, Кети!
-
Мечтай, Мария и ще се сбъдне. Дай Боже по-скоро! Чувствата са взаимни и невероятни. Ти сега пишеш, а после ще им четеш. Знаеш ли подсети ме нещо. Опитах в един стих на какви щуротии съм ги научила. Днес ще го пусна. Вълшебен да бъде денят ти.
-
Радвам се на пожеланията ти, Краси, и ти благодаря за тях! Звучат ми като сърдечно приятелско наричаме!
Дано, миличка! ❤️ -
Нека приказката намери най-краткия път към децата и посланията на историите с мечетата им донесат радост и усмивки. Поздравявам те, Мария!
-
Имам желание и аз за внучета и си представям колко много ще им се радвам, ама на, нито дъщерята, нито
сина са ме ощастливили още. То си е божа работа, но и от тях зависи. Баба пише приказки за неродени Петковци и Петкани... Но и за всички мъници, разбира се, много обичам децата и дори при среща със съвсем непознати си хвърляме едни такива съзаклятнически погледи и само ние си знаем какво си казваме. Дори и с най-малките, които нямат още годинка е така. А те се лепят по мен като по магнит...
Ех, Кети, размечтах се и аз баба да ставам! ❤️❤️❤️ -
Ами личи си, че си дете по всичко та затова те наричам така. Мен внучките ме наричат баба тинейджър. Ха ха...
-
Дано намерят възможност да ги следват, дори и тези, останали без родители като нашите мечета. Съдбата да им подари тази възможност!
Благодаря ти, мила! -
Мила Кети, момичето е с една година по-голямо от теб! Усмихна ме! Но съм си дете по душа, по глас, по номер на обувки... Ха-ха-ха! А и още нямам внуци.
Благодаря ти за милия коментар! -
Ще си е цяло престъпление ако не се издаде. Жалко, че внучките ми са вече големи и друг вид мечовци сънуват иначе аз щях да съм първата, която ще си я купи. Успех, момиче!
-
Дано са така ентусиазирани и родителите, защото харесването трябва да започне първо от тях. И дано съдбата помогне това да се реализира като книжка!
Прегръщам те с благодарност, Ангелче!
( А) ❤️ -
Стига ми, че пак си дошъл на среща с мечетата, които вече са ти станали любими, Гош! Аплодисменти ще получавам, когато този проект се превърне наистина в детска книга или
в поредица от книжки с приказки за лека нощ на най-малките. Дано успея да ги науча на нещо хубаво и добро!
А ние с Рори ти се покланяме с благодарност! 🐻☀️❤️☀️🐻 -
Радвам се, че първи ще коментирам тук 😊
Тази част страхотно, ама страхотно ми хареса!
Какъв стимул за децата даваш да търсят и намерят път към себе си, и своите мечти!
Аплодисменти, Мария!
Поздравявам те 🐻🌹💖🌹🐻
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
А Рори и Росина искат отново да пиша и да продължа историите им. Дори съм готова вече с няколко части, но не ги пускам в сайта, защото ми се иска първо да разбера какво ще се случи с изпратения ръкопис.
Много ме радва интереса ти към моите стихотворни приказки и отново искрено ти благодаря, че се върна към тях! ❤️