Как в един треньорски лист Рори пръв е футболист 2
Рори с късичка фланелка
и с една голяма зелка
бос тренираше на двора.
Думичка не проговори,
щом се върнаха с баща си.
Но въртеше той в ума си
мисъл, равна на закана:
" Утре с топка обиграна,
десет гола ще забия
във вратата аз на тия
самозвани футболисти!
И водач в треньорски листи
на мига ще се превърна!
Знам, че няма да ме върнат!"
Зелката му парцалива
и в съня не бе щастлива.
Риташе я пак мечето,
като топка сред полето.
- Рори, ставай вече, мили!
И хапни да имаш сили! -
на закуска го покани
мама с кекс и мляко в кана.
- Там старание ще вложиш,
пред треньор да не изложиш
име ти и меча чест.
Но не се съмнявам - шест
за оценка ще получиш,
друго няма да се случи!
Хапнаха набързо с тати
и дойде да го изпрати
той почти до стадиона.
- Хайде, вече сме в района,
тате, ти ме чакай тук!
Чукнаха юмрук в юмрук
като в мъжки ритуал
и синът му засиял
през вратата се промуши.
Там попадна той на Руши -
капитанът на отбора.
- Аз не знаех! - каза Рори
и прегърна своя батко,
с радост и от мед по-сладка.
А треньорът братовчед
точно в седем, на но без пет,
вече чакаше мечето.
- Имаш си бутонки, ето,
твоя номер съм избрал.
Ти до днес не си играл,
но обуй ги и потичай.
А екипа не обличай.
Ако данни не покажеш,
синко, сам ще се откажеш.
Рори хукна като лъв.
Знаеше, че трябва пръв
в спринтовете той да бъде.
Снощи с Мечо го обсъди.
И показа издръжливост,
точен удар и скокливост
като истински атлет.
- Ясно, вече си приет!
Слизай долу на терена.
Виждам, Рори, в теб хиена,
за победа настървена.
Отначало ще те включа
за резерва. Щом науча,
че уцелваш ти вратата,
аз веднага ще те пратя
като първи нападател.
Сила покажи, приятел!
Лесно беше да покаже.
Концентрира се и даже
той до края на играта
три пъти проби вратата.
В горската многотиражка
за играта му юнашка
бе поместен репортаж.
Вдъхна му това кураж.
Радваше се и Мецана.
И Росина не остана
безучастна на успеха.
- Брат ми футболист приеха! -
хвалеше се из гората
с явна гордост и сестрата.
Тренировките са вече
ежедневие. Но мече,
като Рори упорито,
изпълнява си мечтите.
Сигурно и ти мечтаеш,
но какъв ще си - не знаеш
и не си съвсем решил.
Всеки тъй се е родил,
но поставиш ли си цел,
следвай я докрая смел!
Тази вечер ще сънуваш
топка и ще боледуваш,
че не е открил треньора
в теб таланта, като в Рори.
Утре като се наспиш
с татко си да провериш
кой ли стадион голям
чака те! Мълча, но знам!
Следва: . . .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
