21 jul 2006, 23:18

Как времето променя всичко 

  Poesía
920 0 13
Сякаш времето внезапно се завърна,
и не бе изминал нито ден.
Сякаш вчера бе когато те прегърнах.
и отново ти бе за мен роден.

Отминалите дни си спомних аз,
нежните докосвания на твоята ръка.
Връщах се назад към всеки час.
И желаех да усещам с теб любовта.

Мечтите стари на лента завъртях,
видях в очите ти предишната искра.
Спомних си отново как за теб горях,
и как исках да съм само твоята жена.

Ала вече не е така,
преди наистина до лудост те желаех.
Побъркваше ме допира на твоята ръка.
Ах,как за тебе ден и нощ мечтаех!

Но времето не спира,
толкова дълго без теб живях.
И оставих спомена на мира,
прекалено много сълзи пролях.

Сега място в сърцето ми друг заема,
сега съм по-щастлива от преди.
От времето изминало-толкова променена,
че дори не би могъл да ме познаеш ти.

© Ааа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Мерси Петинка!
  • Имаш талант, развивай го!
    Успех и поздрави, Ади!
  • каква беше тая троика бе хора.ей ще ви пертрепам стихът е добър.добър е във видът в който го е постнала.тя е казала това което е чувствала...защо трябва да променя чувствата си?
  • Джейни,благодаря много за коментара.Приемам съвета ти,и твоя и на писателче.Казах вече,критиката е нещо,което понасям и на което дори се радвам.Ще се опитам да го преработя,знам,че мога по-добре.Писателче ми беше казал,че трябва стиховете ми да станат съвършени.Е,това не смятам,че може да стане.Чак такава дарба нямам.Благодаря ви за съветите!
  • мей дъ форс би уит ю май иънг апрентис
  • Ади послушай писателче и преработи стиха си!
    Ако искаш да пишеш поезия това е верният път!
    А ти постъпи, както намериш за добре!
    От мен без оценка, защото можеш и по-добре!
    Много емоция има в стиха ти, дай им светлина и сила!
  • ми то и аз съм си объркан и затова пиша объркано но пък за сметка на това вътре в моя шантав мозък зная много добре какво то1но искаш да кажеш..
  • Писателче,да,това че си споделил впечтленията си може да не значи нищо за теб,но за мен значи.Защото аз умея да приемам критика,но не от сорта на коментар-"2"...Без обяснение,и без нищо.Този път ти си ми написал коментар,който беше напълно достатъчен-да го преработя,че не съм казала нещатата както трябва.
    Оставял си ми и коментари от сорта на "дрън-дрън"...Такава критика не я приемам.Сега обаче,последният ти коментар ми направи впечатление,и за това не можех да не ти благодаря искрено за него.
  • Део..наистина,мило-много объркано си го обяснил,но мисля,че успях да вникна в това,което си имал предвид.
    Благодаря ти за коментара.Радвам се,че стихотворението ти е харесало.Макар аз д ане го намирам за особено добро.Едно обаче усещам,успял си да вникнеш в това,което аз чувствам..Това,което аз съм искала да изразя!Може би,защото ме познаваш...
  • хубаво е ,красив е,от него в мен се роди чувството..как да го кажа..всякаш се страхувам да съм с някой,защото имам друг до себе си,но пък този някой с когото искам да бъда ме докосва емоционално..ох не мога да го обясня...аааа.и този с който искам да бъда и ме е страх от него....той знае всичко за мен...и ме е страх да го допусна да ме опознае отново..и има някакъв елемент на оправдание..не мога да обясня точно чувстчоо което се заражда в мен.извинете ме за което.
  • Писателче,благодаря ти,че напоседък оставяш коментари под работите ми.Рядвам се,че поне ги четеш макар да не ги оценяваш високо.Уважавам мнението ти,чела съм работите ти.
    За стихотворението,знам,определено,има нужда от преработка!Голяма!
  • Еййй Злати благодаря.Да,знам че още му трябва,аз ей сега го писах.Даже доста се чудих дали да го публикувам,защото вждам доста от недостатъците мъ.Е,ще опитам по-нататък да го преработя.Благодаря ти за коментарчето!
  • Ади, още му трябва на този стих. Емоциите са силни, личи си.
    Поздрави.
Propuestas
: ??:??