21.07.2006 г., 23:18

Как времето променя всичко

1.2K 0 13
Сякаш времето внезапно се завърна,
и не бе изминал нито ден.
Сякаш вчера бе когато те прегърнах.
и отново ти бе за мен роден.

Отминалите дни си спомних аз,
нежните докосвания на твоята ръка.
Връщах се назад към всеки час.
И желаех да усещам с теб любовта.

Мечтите стари на лента завъртях,
видях в очите ти предишната искра.
Спомних си отново как за теб горях,
и как исках да съм само твоята жена.

Ала вече не е така,
преди наистина до лудост те желаех.
Побъркваше ме допира на твоята ръка.
Ах,как за тебе ден и нощ мечтаех!

Но времето не спира,
толкова дълго без теб живях.
И оставих спомена на мира,
прекалено много сълзи пролях.

Сега място в сърцето ми друг заема,
сега съм по-щастлива от преди.
От времето изминало-толкова променена,
че дори не би могъл да ме познаеш ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ааа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси Петинка!
  • Имаш талант, развивай го!
    Успех и поздрави, Ади!
  • каква беше тая троика бе хора.ей ще ви пертрепам стихът е добър.добър е във видът в който го е постнала.тя е казала това което е чувствала...защо трябва да променя чувствата си?
  • Джейни,благодаря много за коментара.Приемам съвета ти,и твоя и на писателче.Казах вече,критиката е нещо,което понасям и на което дори се радвам.Ще се опитам да го преработя,знам,че мога по-добре.Писателче ми беше казал,че трябва стиховете ми да станат съвършени.Е,това не смятам,че може да стане.Чак такава дарба нямам.Благодаря ви за съветите!
  • мей дъ форс би уит ю май иънг апрентис

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...