21 июл. 2006 г., 23:18

Как времето променя всичко

1.2K 0 13
Сякаш времето внезапно се завърна,
и не бе изминал нито ден.
Сякаш вчера бе когато те прегърнах.
и отново ти бе за мен роден.

Отминалите дни си спомних аз,
нежните докосвания на твоята ръка.
Връщах се назад към всеки час.
И желаех да усещам с теб любовта.

Мечтите стари на лента завъртях,
видях в очите ти предишната искра.
Спомних си отново как за теб горях,
и как исках да съм само твоята жена.

Ала вече не е така,
преди наистина до лудост те желаех.
Побъркваше ме допира на твоята ръка.
Ах,как за тебе ден и нощ мечтаех!

Но времето не спира,
толкова дълго без теб живях.
И оставих спомена на мира,
прекалено много сълзи пролях.

Сега място в сърцето ми друг заема,
сега съм по-щастлива от преди.
От времето изминало-толкова променена,
че дори не би могъл да ме познаеш ти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ааа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси Петинка!
  • Имаш талант, развивай го!
    Успех и поздрави, Ади!
  • каква беше тая троика бе хора.ей ще ви пертрепам стихът е добър.добър е във видът в който го е постнала.тя е казала това което е чувствала...защо трябва да променя чувствата си?
  • Джейни,благодаря много за коментара.Приемам съвета ти,и твоя и на писателче.Казах вече,критиката е нещо,което понасям и на което дори се радвам.Ще се опитам да го преработя,знам,че мога по-добре.Писателче ми беше казал,че трябва стиховете ми да станат съвършени.Е,това не смятам,че може да стане.Чак такава дарба нямам.Благодаря ви за съветите!
  • мей дъ форс би уит ю май иънг апрентис

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...