Как за горския балет всички купиха билет - 2
Мама Меца пак не спеше.
От леглото и се щеше
още призори да стане,
някаква шетня да хване.
Времето да се затича,
тъй че своето момиче
час по-скоро да прегърне,
щом на сцената го зърне.
Развълнуван бе и Мечо.
След закуска с гордост рече:
- Днес ще видят как Росина
в грациозна балерина
вече е преобразена
и за слава е родена!
- Тате, дай да те прегърна! -
Роси с радост му отвърна.
Мечо бе щастлив с децата.
Подари му ги съдбата
и, макар съвсем от скоро,
ето - футболист е Рори,
а сега е ред Росина
братчето си да надмине
по известност и таланти.
Малки бяха те за чанти
и да учат - догодина
с тяхна мярка ще е чина,
но пък в горската дъбрава
всеки вече ги познава.
. . .
Мама Меца е набрала
и в букетче е събрала
горски лилав минзухар.
Но, да не е сам, другар
в жълтичко му е открила.
И така е подредила
тези есенни цветчета,
че, загледа ли букета,
всеки после се усмихва .
Ето, залата притихва
и завесата се вдига.
Като глас на чучулига
музиката се разнася
и цигулката приглася
на чаровния обой.
Леко позаглъхва той
и излизат там на чело
флейта и виолончело,
а след тях звънят тимпани.
Всички в залата събрани,
са като опиянени.
А на грейналата сцена
три мечета балерини
с рокличките светло сини
в танца нежен се въртят.
Могат твоя дъх да спрат!
Малки са, но грациозни,
стъпките - претенциозни
и подкупващи с финес.
Зрителите с интерес
погледите в тях са впили.
Меца, още неоткрила
своето детенце тук,
тръпне с чувство, че капчук
от сърцето и се стича.
После нейното момиче
с бързи стъпки се понася
и на всеки става ясно,
че в спектакъла е прима,
истинска, неотразима
и от танца вдъхновена.
Мама гледа възхитена,
стиска лапата на Рори
и очите и говорят,
че е горда с дъщеря си
Таткото пък се пренася
на крилете на мечтите.
Насълзени са очите
но големия Мечок.
На моменти сякаш ток
по гърба му преминава.
Тази радост заслужава
и Росина да усети!
После - поздрави, букети,
ръкопляскания шумни...
Мама Меца е бездумна,
но на сцената отива
и букетчето красиво
на детето си подава.
Тук вълнението става
като слънцето горещо.
Те си казват двете нещо
и сърцата им разбират,
че от щастие вибрират.
. . .
Носиш ли букет с 🎈 балони ?
В реверанси и поклони
още сцената живее.
Потърси я, точно нея,
че Росина заслужава
всеки в горската дъбрава
с радост да я поздрави.
А когато улови
тя сърцата полетели
на балони оживели,
и на мама, и на тати
радост с поглед ще изпрати.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
