Да си изплакал цяло езеро,
в знак на своята ТЪГА.
Породена само и единствено,
от душевната ти САМОТА.
Да чувстваш любовта
и подкрепата на "чуждите тела",
а да НЕ можеш да окажеш дори
и капка от помощта,
скрита в твоята по-светла страна.
Да знеш,че макар сега да те заобикаля радостта,
на края на Света,от тъмната скала
ти отново ще гледаш САМА-
как всичко потъва в ТЪМНИНА.
И пак,останала САМА,
да можeш да се потопиш в болката
на напускащата те вече...
ДОБРОТА.
© Жеже Todos los derechos reservados