17 ene 2006, 21:12

КАКАВО ЧУСТВАШ ВЪТРЕ В ТЕБ?

  Poesía
982 0 5

  Да си изплакал цяло езеро,
в знак на своята ТЪГА.
Породена само и единствено,
от душевната ти САМОТА.

  Да чувстваш любовта
и подкрепата на "чуждите тела",
а да НЕ можеш да окажеш дори
и капка от помощта,
скрита в твоята по-светла страна.

  Да знеш,че макар сега да те заобикаля радостта,
на края на Света,от тъмната скала
ти отново ще гледаш САМА-
как всичко потъва в ТЪМНИНА.

  И пак,останала САМА,
да можeш да се потопиш в болката
на напускащата те вече...
ДОБРОТА.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жеже Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На мен пък ми харесва много много много!!!Прекрасно стихотворение Браво браво отл 6
  • ахххххххх,как ме радват тези ваши коментари!благодаря ви много!
  • Браво!Много ми харесва!Виждам,че вървиш нв певд и стават все по-добри
  • много е хубаво
  • В едно стихотворение римата не е най-важна и употребата й не гарантира смисловото единство на текста!
    Няма да е зле и да оправиш правописа.
    Надявам се да го приемеш като добронамерена препоръка, а не като злостна нападка. "..не сме безгрешни, но сме истински..обичаме и тези дето ни нападат"..както е казал народът!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...