Jan 17, 2006, 9:12 PM

КАКАВО ЧУСТВАШ ВЪТРЕ В ТЕБ?

  Poetry
981 0 5

  Да си изплакал цяло езеро,
в знак на своята ТЪГА.
Породена само и единствено,
от душевната ти САМОТА.

  Да чувстваш любовта
и подкрепата на "чуждите тела",
а да НЕ можеш да окажеш дори
и капка от помощта,
скрита в твоята по-светла страна.

  Да знеш,че макар сега да те заобикаля радостта,
на края на Света,от тъмната скала
ти отново ще гледаш САМА-
как всичко потъва в ТЪМНИНА.

  И пак,останала САМА,
да можeш да се потопиш в болката
на напускащата те вече...
ДОБРОТА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жеже All rights reserved.

Comments

Comments

  • На мен пък ми харесва много много много!!!Прекрасно стихотворение Браво браво отл 6
  • ахххххххх,как ме радват тези ваши коментари!благодаря ви много!
  • Браво!Много ми харесва!Виждам,че вървиш нв певд и стават все по-добри
  • много е хубаво
  • В едно стихотворение римата не е най-важна и употребата й не гарантира смисловото единство на текста!
    Няма да е зле и да оправиш правописа.
    Надявам се да го приемеш като добронамерена препоръка, а не като злостна нападка. "..не сме безгрешни, но сме истински..обичаме и тези дето ни нападат"..както е казал народът!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....