17 янв. 2006 г., 21:12

КАКАВО ЧУСТВАШ ВЪТРЕ В ТЕБ?

979 0 5

  Да си изплакал цяло езеро,
в знак на своята ТЪГА.
Породена само и единствено,
от душевната ти САМОТА.

  Да чувстваш любовта
и подкрепата на "чуждите тела",
а да НЕ можеш да окажеш дори
и капка от помощта,
скрита в твоята по-светла страна.

  Да знеш,че макар сега да те заобикаля радостта,
на края на Света,от тъмната скала
ти отново ще гледаш САМА-
как всичко потъва в ТЪМНИНА.

  И пак,останала САМА,
да можeш да се потопиш в болката
на напускащата те вече...
ДОБРОТА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жеже Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На мен пък ми харесва много много много!!!Прекрасно стихотворение Браво браво отл 6
  • ахххххххх,как ме радват тези ваши коментари!благодаря ви много!
  • Браво!Много ми харесва!Виждам,че вървиш нв певд и стават все по-добри
  • много е хубаво
  • В едно стихотворение римата не е най-важна и употребата й не гарантира смисловото единство на текста!
    Няма да е зле и да оправиш правописа.
    Надявам се да го приемеш като добронамерена препоръка, а не като злостна нападка. "..не сме безгрешни, но сме истински..обичаме и тези дето ни нападат"..както е казал народът!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...