Както преди

... Не протягай длан

и не нашепвай тихо в мрака,

че още ме обичаш - както преди!

... Не помниш ли

какво ни сполетя тогава,

каква прокоба тегнеше над нас?

И днес, със всяка крачка плаха -

усещам как се приближаваме

към буря нова - може би по-страшна отпреди.

Не вярвам, че времето

проклятието е отмило,

че утре мога открито да те срещна.

Не вярвам, че можем някога

със теб да сме щастливи...

проклятието остави белег вътре в мен...