23 nov 2018, 7:06

Както съм дошла, така и ще си ида

  Poesía
579 0 2

Както съм дошла, така и ще си ида

от този тъй измамен свят –

гола, незначителна и без богатство…

Какво остава от човек,  когато го хвърлят

два метра под земята?

В пръст тялото ще се превърне, в хумус,

а после цвете  ще покълне,

от нектара му пчели ще пият,

а после мед и тъй нататък…

Това е кръговратът на живота,

ден след ден се нижат,

върти се колелото –

лъжа, измама, алчност,

но и любов, борба и доброта…

Но в един миг разбираш,

че всичко тук е суета,

че всичко ново е и старо…

И всичко е в ръцете ти о, Боже!

Затова пази ни, Господи!

От нас самите, пази ни!

 

22-11-2018 год.                  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....