Както съм дошла, така и ще си ида
Както съм дошла, така и ще си ида
от този тъй измамен свят –
гола, незначителна и без богатство…
Какво остава от човек, когато го хвърлят
два метра под земята?
В пръст тялото ще се превърне, в хумус,
а после цвете ще покълне,
от нектара му пчели ще пият,
а после мед и тъй нататък…
Това е кръговратът на живота,
ден след ден се нижат,
върти се колелото –
лъжа, измама, алчност,
но и любов, борба и доброта…
Но в един миг разбираш,
че всичко тук е суета,
че всичко ново е и старо…
И всичко е в ръцете ти о, Боже!
Затова пази ни, Господи!
От нас самите, пази ни!
22-11-2018 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
