бялатишина
136 124
27 dic 2017, 23:04

Какво да те правя 

  Poesía » De amor
490 3 6

Нарекох тишината си на теб.
И само тебе в нея ще допускам...
Под всякакви звезди и в градове,
веднъж които ще здрависам с' стъпки. 

 

Оставих теб на дъното добро,
където бяла самота се гуши. 
И утрото, с разтворено крило,
ще те намери с клепки като плюшени. 

 

Живееш – недовършен послепис,
във подгъва на мислите случайни. 
Разходките бродираш с таен шрифт.
Превръщаш хоризонтите в чакалня...

 

Пулсираш в зов на моя слънчев дъх.
По връхчета на пръстите унили.
Пред мене се изправяш като връх. 
Попивам те – хартия намастилена... 

 

Какъв адрес закичи с твойто име? 
Усещам: в мене трайно си отседнал... 
Гостуват всички. Сити си отиват. 
А твоята усмивка и не трепва. 

 

Тъй уча се със тебе да живея. 
Сърцето да търпя на обороти. 
И слънце, и вода да си споделям
с теб не в един, а в хиляди животи.

 

Тежи в гърдите – пълно, топло, светло... 
Тежи от гордост, добрина и смисъл. 
От вяра, от спокойствие и нежност.
Държи дланта ми тишината. Ти си. 
 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??