Нарекох тишината си на теб.
И само тебе в нея ще допускам...
Под всякакви звезди и в градове,
веднъж които ще здрависам с' стъпки.
Оставих теб на дъното добро,
където бяла самота се гуши.
И утрото, с разтворено крило,
ще те намери с клепки като плюшени.
Живееш – недовършен послепис,
във подгъва на мислите случайни.
Разходките бродираш с таен шрифт.
Превръщаш хоризонтите в чакалня... ...