13 feb 2020, 12:37

Какво да купя

  Poesía
620 1 6

Толкоз трудно подарък се взема

за любимата, скъпа жена.

След мъглите и дългите зими,

между нас настани се леда.

 

Ти си имаш от всичко по много

и обувки и рокли безчет.

Трябва друго, друго да търся,

за да върна онази любов.

 

Може би, там на ъгъла дреме

стара будка скована от летви,

а на нейната малка витрина

от години прашясва кибрит.

 

Той ме чака днес да го купя,

да го взема в свойте ръце.

Вътре крие тайно вълшебство,

връща обич и минала страст.

 

Ще запаля клечка от клечка,

огън буен за теб, ще родя.

Коленичил пред храма семеен,

само него на теб, ще даря.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дай Боже, повече такива мъже да се раждат Хари, а и жени, които да ги заслужават. Прекрасен подарък!
  • Съгласна съм с Ирен. Не бива да се забравят моментите, когато сме се старали да запалим този огън и да го разгаряме по-силно. Поздрави, Хари!
  • Благодаря, Мариана!
    Бъди винаги желана и нека 14 февруари е незабравим!
  • Благодаря сърдечно, Ирина и Ирен!
    Радвам се, че съм Ви докоснал.
    Желая на всички да бъдат обичани, желани и страстни.
  • Наистина е трогателно. Но това са нещата, които не се купуват. Онези дребните трогателни жестове, които подържат огъня и с които недвусмислено заявяваш - "Обичам те и държа на теб". Огънят угасва, когато приемеш някого за даденост.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...