13 февр. 2020 г., 12:37

Какво да купя

618 1 6

Толкоз трудно подарък се взема

за любимата, скъпа жена.

След мъглите и дългите зими,

между нас настани се леда.

 

Ти си имаш от всичко по много

и обувки и рокли безчет.

Трябва друго, друго да търся,

за да върна онази любов.

 

Може би, там на ъгъла дреме

стара будка скована от летви,

а на нейната малка витрина

от години прашясва кибрит.

 

Той ме чака днес да го купя,

да го взема в свойте ръце.

Вътре крие тайно вълшебство,

връща обич и минала страст.

 

Ще запаля клечка от клечка,

огън буен за теб, ще родя.

Коленичил пред храма семеен,

само него на теб, ще даря.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дай Боже, повече такива мъже да се раждат Хари, а и жени, които да ги заслужават. Прекрасен подарък!
  • Съгласна съм с Ирен. Не бива да се забравят моментите, когато сме се старали да запалим този огън и да го разгаряме по-силно. Поздрави, Хари!
  • Благодаря, Мариана!
    Бъди винаги желана и нека 14 февруари е незабравим!
  • Благодаря сърдечно, Ирина и Ирен!
    Радвам се, че съм Ви докоснал.
    Желая на всички да бъдат обичани, желани и страстни.
  • Наистина е трогателно. Но това са нещата, които не се купуват. Онези дребните трогателни жестове, които подържат огъня и с които недвусмислено заявяваш - "Обичам те и държа на теб". Огънят угасва, когато приемеш някого за даденост.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...