Толкоз трудно подарък се взема
за любимата, скъпа жена.
След мъглите и дългите зими,
между нас настани се леда.
Ти си имаш от всичко по много
и обувки и рокли безчет.
Трябва друго, друго да търся,
за да върна онази любов.
Може би, там на ъгъла дреме
стара будка скована от летви,
а на нейната малка витрина
от години прашясва кибрит.
Той ме чака днес да го купя,
да го взема в свойте ръце.
Вътре крие тайно вълшебство,
връща обич и минала страст.
Ще запаля клечка от клечка,
огън буен за теб, ще родя.
Коленичил пред храма семеен,
само него на теб, ще даря.
© Хари Спасов Все права защищены