13.02.2020 г., 12:37

Какво да купя

614 1 6

Толкоз трудно подарък се взема

за любимата, скъпа жена.

След мъглите и дългите зими,

между нас настани се леда.

 

Ти си имаш от всичко по много

и обувки и рокли безчет.

Трябва друго, друго да търся,

за да върна онази любов.

 

Може би, там на ъгъла дреме

стара будка скована от летви,

а на нейната малка витрина

от години прашясва кибрит.

 

Той ме чака днес да го купя,

да го взема в свойте ръце.

Вътре крие тайно вълшебство,

връща обич и минала страст.

 

Ще запаля клечка от клечка,

огън буен за теб, ще родя.

Коленичил пред храма семеен,

само него на теб, ще даря.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дай Боже, повече такива мъже да се раждат Хари, а и жени, които да ги заслужават. Прекрасен подарък!
  • Съгласна съм с Ирен. Не бива да се забравят моментите, когато сме се старали да запалим този огън и да го разгаряме по-силно. Поздрави, Хари!
  • Благодаря, Мариана!
    Бъди винаги желана и нека 14 февруари е незабравим!
  • Благодаря сърдечно, Ирина и Ирен!
    Радвам се, че съм Ви докоснал.
    Желая на всички да бъдат обичани, желани и страстни.
  • Наистина е трогателно. Но това са нещата, които не се купуват. Онези дребните трогателни жестове, които подържат огъня и с които недвусмислено заявяваш - "Обичам те и държа на теб". Огънят угасва, когато приемеш някого за даденост.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...