19 sept 2010, 12:56

Какво е...

  Poesía » Otra
733 1 6

Не е ли щастието егоизъм -

да сме обичани, доволни, сити,

без намек за най-малък катаклизъм

безоблачно да ни минават дните?

 

Щастливи сме, когато сме успяли,

постигнали мечтите си човешки

и пътя праведно сме извървяли,

почти без никакви случайни грешки.

 

Не е ли по-щастливо да сме горди,

че сме помогнали и някого спасили?

На щастието бурните акорди

да ни изпълват в миг със светли сили,

 

когато сетната си риза дали,

лишаваме се. Даже без отплата

воюваме за чужди идеали,

не жалим себе си, вървим срещу Съдбата.

 

За себе си, когато не милеем,

а мислим другия до нас. Човека,

за който заслужава да живеем

 и да  делим трънливата пътека.

 

Кой ще ми каже, щастие какво е?

- Една въздишка от абсурден театър,

изплувала от сънищата твои,

погалена от тръпнещия вятър.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко много неща наричаме щастие, стремейки сме към тях... а после се оказва, че то е и още нещо...
    Хубави стихове пишеш, много искрено и чисто звучат!
  • Хареса ми това определение - "една въздишка". И мисля, че точно това е щастието, непринудена, непреднамерена, хей така, откъснала се в един миг въздишка и нищо друго...
    А осъзнатото щастие е всичко описано по-горе - благородството да бъдеш полезен другиму.
    Поздравления за този стих!
  • !!!
  • много хубаво стихотворение...
    а последният куплет...вълшебство..
    Нина, сърдечно.
  • Щастие?
    Така преследвана химера.
    Залавяме я иска ни се
    да е вечна, но тя е тъй
    изменчиво човешка.
    Ще се изплъзне някак нежно,
    усмивката ни
    ще увехне неизбежно.
    Поздрав!



Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...