Не е ли щастието егоизъм -
да сме обичани, доволни, сити,
без намек за най-малък катаклизъм
безоблачно да ни минават дните?
Щастливи сме, когато сме успяли,
постигнали мечтите си човешки
и пътя праведно сме извървяли,
почти без никакви случайни грешки.
Не е ли по-щастливо да сме горди,
че сме помогнали и някого спасили?
На щастието бурните акорди
да ни изпълват в миг със светли сили, ...