Какво е...
Не е ли щастието егоизъм -
да сме обичани, доволни, сити,
без намек за най-малък катаклизъм
безоблачно да ни минават дните?
Щастливи сме, когато сме успяли,
постигнали мечтите си човешки
и пътя праведно сме извървяли,
почти без никакви случайни грешки.
Не е ли по-щастливо да сме горди,
че сме помогнали и някого спасили?
На щастието бурните акорди
да ни изпълват в миг със светли сили,
когато сетната си риза дали,
лишаваме се. Даже без отплата
воюваме за чужди идеали,
не жалим себе си, вървим срещу Съдбата.
За себе си, когато не милеем,
а мислим другия до нас. Човека,
за който заслужава да живеем
и да делим трънливата пътека.
Кой ще ми каже, щастие какво е?
- Една въздишка от абсурден театър,
изплувала от сънищата твои,
погалена от тръпнещия вятър.
© Нина Чилиянска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Хареса ми това определение - "една въздишка". И мисля, че точно това е щастието, непринудена, непреднамерена, хей така, откъснала се в един миг въздишка и нищо друго...
А осъзнатото щастие е всичко описано по-горе - благородството да бъдеш полезен другиму.
Поздравления за този стих! -
!!!
-
много хубаво стихотворение...
а последният куплет...вълшебство..
Нина, сърдечно. -
Щастие?
Така преследвана химера.
Залавяме я иска ни се
да е вечна, но тя е тъй
изменчиво човешка.
Ще се изплъзне някак нежно,
усмивката ни
ще увехне неизбежно.
Поздрав!
-
Размислящ стих по една вечна тема.
Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Хубави стихове пишеш, много искрено и чисто звучат!