19 сент. 2010 г., 12:56

Какво е...

732 1 6

Не е ли щастието егоизъм -

да сме обичани, доволни, сити,

без намек за най-малък катаклизъм

безоблачно да ни минават дните?

 

Щастливи сме, когато сме успяли,

постигнали мечтите си човешки

и пътя праведно сме извървяли,

почти без никакви случайни грешки.

 

Не е ли по-щастливо да сме горди,

че сме помогнали и някого спасили?

На щастието бурните акорди

да ни изпълват в миг със светли сили,

 

когато сетната си риза дали,

лишаваме се. Даже без отплата

воюваме за чужди идеали,

не жалим себе си, вървим срещу Съдбата.

 

За себе си, когато не милеем,

а мислим другия до нас. Човека,

за който заслужава да живеем

 и да  делим трънливата пътека.

 

Кой ще ми каже, щастие какво е?

- Една въздишка от абсурден театър,

изплувала от сънищата твои,

погалена от тръпнещия вятър.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Колко много неща наричаме щастие, стремейки сме към тях... а после се оказва, че то е и още нещо...
    Хубави стихове пишеш, много искрено и чисто звучат!
  • Хареса ми това определение - "една въздишка". И мисля, че точно това е щастието, непринудена, непреднамерена, хей така, откъснала се в един миг въздишка и нищо друго...
    А осъзнатото щастие е всичко описано по-горе - благородството да бъдеш полезен другиму.
    Поздравления за този стих!
  • !!!
  • много хубаво стихотворение...
    а последният куплет...вълшебство..
    Нина, сърдечно.
  • Щастие?
    Така преследвана химера.
    Залавяме я иска ни се
    да е вечна, но тя е тъй
    изменчиво човешка.
    Ще се изплъзне някак нежно,
    усмивката ни
    ще увехне неизбежно.
    Поздрав!



Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....