2 abr 2014, 15:14

Какво е да си ангел

664 0 4

Родих се тук с надежда или пък с ясна цел

живота земен в приказка да вмъкна.

Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел

препятства ме с контурната си жлъчност.

 

Контура му пунктирен аз всячески разбрах

и много пъти пробвах да премина

под шуплестите облаци. Превръщах ги на прах.

Явявах се ту в грубост, ту във финост.

 

Играх различни роли. Но всички до една

ми бяха тесни, глупави, безлични.

Защото аз съм приказка, родена от мечта.

Вселена със звезди, съвсем различни

 

от всички потопени в умора и печал.

От всички недоносени надежди.

Сърцето ми превърна се на мъничък кристал.

Едва едва просветва в мрака нежно.

 

И вярно, натроших се. Почудена стоя

и гледам и небето, и земята.

Какво е да си ангел в живота и в смъртта

понякога се случва да пресмятам.

 

Но стига с тези сметки! Каквото е - това.

Не ме позна ни злият, ни добрият...

Остава да се върна на любимата звезда.

И друга цел навярно ще открия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Дерали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря!
  • Харесах философския възглед в стиха ти!

    Поздрав, Нели!
  • Спомни си мита за Озирис, а също и за Адонис, възлюбения на Афродита. Митът за умиращия и възраждащия се бог не е нещо появило се отникъде, а е отражение на нещо случило се някога, доста отдавна, ако приемем, че легендата за Атлантида не е легенда, нещо, което става известно на все по-широк кръг от хора. Отдавна съществуват ангелология и демонология, знае се за войните на ангелите За да се пише за това трябва да се има предвид нещо повече от прочетеното в популярната литература разбира се. Но всъщност литературата си е литература - много голяма част зависи от чистотата на проводника, и много малка е плод на първичното вдъхновение, на силата, тръгнала да слиза през филтрите на световете.
  • Да се родиш ангел и да имаш мисия на Земята означава в голяма степен, че ще имаш и Голготска съдба:

    "Спасителният ангел ще издъхне, когато Раят падне от небето.
    Земята ни отрупана със кал не е за него подходящо място."

    /Любомир Захариев/

    В такива случаи изконната любима звезда е авариен и единствен изход.
    Базов лагер за нова и следваща цел-мисия!

    Неочаквани и парадоксални образи използваш, Из. За мен това си е нова естетика. Дай Боже и другите да го разберат!

    С най-сърдечен поздрав: Мисана

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...