Родих се тук с надежда или пък с ясна цел
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах
и много пъти пробвах да премина
под шуплестите облаци. Превръщах ги на прах.
Явявах се ту в грубост, ту във финост.
Играх различни роли. Но всички до една
ми бяха тесни, глупави, безлични.
Защото аз съм приказка, родена от мечта.
Вселена със звезди, съвсем различни
от всички потопени в умора и печал.
От всички недоносени надежди.
Сърцето ми превърна се на мъничък кристал.
Едва едва просветва в мрака нежно.
И вярно, натроших се. Почудена стоя
и гледам и небето, и земята.
Какво е да си ангел в живота и в смъртта
понякога се случва да пресмятам.
Но стига с тези сметки! Каквото е - това.
Не ме позна ни злият, ни добрият...
Остава да се върна на любимата звезда.
И друга цел навярно ще открия.
© Нели Дерали All rights reserved.