1 abr 2025, 20:35

Какво е да значиш

398 2 3

Как да те стигна?
Далеч си от мене.
Аз леко пристъпвам, но чувам шумене

 

от стъпките твои.
Тръгвай... разбирам.
Знам, знам... Коя ли съм аз да те спирам?

 

Никоя. И няма.
Няма и смисъл...
Такъв ни бил пътят – с раздяла орисан.

 

Да можеше само
да усетиш сърцето
във мен... То бие за всичко от тебе, което

 

някога, някак си
му даде. И защо ли?
Жалко... Ако знаеше как за тебе се моли,

 

щеше чак
от жал да заплачеш.
Колко е хубаво за някого нещо да значиш...

 

Давай, не чакай –
убий ме с мълчание.
Аз – твоят смисъл, а ти – моето разочарование.

 

Не отричам, така е.
Обещах да не плача.
Просто исках да зная какво е
за някого нещо да знача.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивет Боянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добре те разбрах, Ивет. Затова и ти разказах за любовта към себе си. Когато тя е факт изчезва този кантар колко ти си дал и да се оглеждаш, дали ти връщат със същото. Много, ама наистина много е трудно за някой, който не държи на себе си, да разбере какво значи да се обичаш. И на мен ми беше невъзможно да го разбера преди години. Няма несподелена любов, няма! Любовта е единствено и само споделена. Щом не си била смисъл за някого, който е бил твоя-не се сърди... но причината е в теб някъде. Защото, повярвай ми, категорично съм убедена, че който изпитва любов към някого, който още не му отвръща или не знае за нея, то той непременно ще му отвърне със същата любов.. въпрос на време. Човек, който обича себе си, в него има любов и той не я търси. Иска да я сподели само с някого. И ако се случи този някой да я вземе и да си тръгне, или да не я оцени или да не изпитва същата.. човек, който обича себе си не знае кантар, защото вечният извор на любов си е в него. Той нищо не губи.
  • Благодаря Ви, че споделихте гледната си точка. Важно е човек да намира значимост първо в себе си. В същото време вярвам, че е естествено да искаме да бъдем важни за хората, които обичаме. Стихотворението ми не е толкова за търсенето на тази значимост, колкото за осъзнаването на липсата ѝ. Болката не идва от това, че човек не е самодостатъчен, а от това, че нещо, което е било смислено за него, не е било също толкова смислено за другия.
  • Казват, че тези които се стремят да значат нещо за тези, за които нищо не значат, имали редица липси и травми, които няма да изредя, защото тук не е психологически форум. Хрумна ми, обаче нещо, което искам да добавя към тази редица, а именно мързел. Мързелът да значим в собствените си очи и искаме да получим тази значимост по лесния начин от някой друг. Слагам себе си в това число, защото и аз бях от тези хора. Но.. сама на свой гръб и по най-трудният и болезнен начин разбрах, че когато в мен е пусто, отвън колкото и значимост да получавах, все не беше достатъчно. И именно това е ,,наказанието,, за тези, които търсят себе си, значимостта си от друг или друго. Трудно е да станеш човек, който заслужава да бъде обичан от себе си. Трябва да притежаваш нужните качества и добродетели, за да изпиташ гордост от себе си. Тогава няма да ти е нужно чуждото одобрение. Любовта не е да намериш себе си в друг. А начинът, по който се чувстваш, когато си с него. Твоето е само това, което те радва.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...