9 abr 2020, 0:09

Какво е Времето?... Къде ли?...

1.3K 0 0

 

Какво е Времето?... Къде ли?...

 

Какво е Времето?... Къде ли?...

И онова, дарено нам,

а и в мъглявите предели

на Космосът необладан...

 

Каква е родовата тайна

на вечното му потекло́,

но и дори да е безкрайно,

нали заченато е то!...

 

И никога не ще узнаем,

какво било е там:”Преди”,

а можем само да гадаем

през отброените ни дни...

 

Защо, макар че е безкрайно,

не ни достига само ход,

да разгадаем всички тайни

на своя собствен произход?...

 

Защо когато продължава

и във космическата паст,

тук недолюбена остава

и най-голямата ни страст?...

 

А нощем гледаме звездите

и се унасяме в мечти,

да полетим до неоткрити

галактики... Мъглявини́...

 

Но правим тъжна равносметка

във залезът на всеки ден,

че също като птици в клетка

държи  ни Времето във плен!...

 

Та Кой ли, дявол да го вземе,

от Вечността е отделил

за нас обидно малко Време

в Животът, този водевил,

 

във който мразим и обичаме

еднакво страстно може би,

а той неистово прилича

на гладиаторски борби!...

 

... И никога не обяснихме

(На Вечността ѝ го дължим!...),

как Времето си разделихме

във опит да го подчиним:

 

на часове, на дни, години,

добри и лоши векове

и в тях записваме (щом минат)

Човешкото си битие́...

 

... Мечта за Вечност ли?... Какво ли

е този тъй наивен трик:

броим годините и молим

за още Време... Даже миг!...

 

06.04.2020.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....