Какво е Времето?... Къде ли?...
Какво е Времето?... Къде ли?...
И онова, дарено нам,
а и в мъглявите предели
на Космосът необладан...
Каква е родовата тайна
на вечното му потекло́,
но и дори да е безкрайно,
нали заченато е то!...
И никога не ще узнаем,
какво било е там:”Преди”,
а можем само да гадаем
през отброените ни дни...
Защо, макар че е безкрайно,
не ни достига само ход,
да разгадаем всички тайни
на своя собствен произход?...
Защо когато продължава
и във космическата паст,
тук недолюбена остава
и най-голямата ни страст?...
А нощем гледаме звездите
и се унасяме в мечти,
да полетим до неоткрити
галактики... Мъглявини́...
Но правим тъжна равносметка
във залезът на всеки ден,
че също като птици в клетка
държи ни Времето във плен!...
Та Кой ли, дявол да го вземе,
от Вечността е отделил
за нас обидно малко Време
в Животът, този водевил,
във който мразим и обичаме
еднакво страстно може би,
а той неистово прилича
на гладиаторски борби!...
... И никога не обяснихме
(На Вечността ѝ го дължим!...),
как Времето си разделихме
във опит да го подчиним:
на часове, на дни, години,
добри и лоши векове
и в тях записваме (щом минат)
Човешкото си битие́...
... Мечта за Вечност ли?... Какво ли
е този тъй наивен трик:
броим годините и молим
за още Време... Даже миг!...
06.04.2020.
© Коста Качев Всички права запазени