Като съквартирантки на душата ти сме –
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки.
Една е нощна смяна, друга – дневна,
почистваме след себе си,
подреждаме душата ти,
измиваме калта на времето,
излизаме и влизаме.
Какво ли би било, ако се срещнехме?
Дали ще си приличаме по нещо?
Ще плачем ли?
Ще викаме ли яростно?
Ще стихнем ли?
Ключа ще върнем ли?
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados