Като съквартирантки на душата ти сме –
за всяка има стая.
На пръсти стъпваме,
не смеем да празнувме,
по-тихи сме от сенки.
Една е нощна смяна, друга – дневна,
почистваме след себе си,
подреждаме душата ти,
измиваме калта на времето,
излизаме и влизаме.
Какво ли би било, ако се срещнехме?
Дали ще си приличаме по нещо?
Ще плачем ли?
Ще викаме ли яростно?
Ще стихнем ли?
Ключа ще върнем ли?
© Павлина Гатева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
