26 may 2009, 20:21
Какво ли чакам...
На пръсти, тихо идва вечерта,
прегърбено е старото момиче
тя няма нищо - гола и сама
и бледи сенки зад гърба и тичат.
Лениво се прозява, уморено
разплита си вълнистата коса
и лакомо, на глътчици отпива
от пейките лъщящата роса.
В ръцете си закътала светулки,
като парички златни тихо си жужат
на глас се смеят, луди и щастливи,
че стиховете си сега ще и четат.
Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов...
© Джулиана Кашон Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Прекрасно!!!
-
Като вълшебна приказка !!!
-
"Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов..."
Не спирай да мечтаеш!Поздравления за прелестния стих! -
Много красив стих!
...да помечтаем за любов заедно... -
Ооо, вълшебство!
Как да не си мечтаеш за любов в най-принцеската привечер?
Благодаря ти! -
красиво
-
много хубава мечта светулки и любов
-
И аз като светулките се радвам, че чета стиховете ти!
Прелест!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
