Какво ли чакам...
На пръсти, тихо идва вечерта,
прегърбено е старото момиче
тя няма нищо - гола и сама
и бледи сенки зад гърба и тичат.
Лениво се прозява, уморено
разплита си вълнистата коса
и лакомо, на глътчици отпива
от пейките лъщящата роса.
В ръцете си закътала светулки,
като парички златни тихо си жужат
на глас се смеят, луди и щастливи,
че стиховете си сега ще и четат.
Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
