May 26, 2009, 8:21 PM
Какво ли чакам...
На пръсти, тихо идва вечерта,
прегърбено е старото момиче
тя няма нищо - гола и сама
и бледи сенки зад гърба и тичат.
Лениво се прозява, уморено
разплита си вълнистата коса
и лакомо, на глътчици отпива
от пейките лъщящата роса.
В ръцете си закътала светулки,
като парички златни тихо си жужат
на глас се смеят, луди и щастливи,
че стиховете си сега ще и четат.
Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов...
© Джулиана Кашон All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Прекрасно!!!
-
Като вълшебна приказка !!!
-
"Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов..."
Не спирай да мечтаеш!Поздравления за прелестния стих! -
Много красив стих!
...да помечтаем за любов заедно... -
Ооо, вълшебство!
Как да не си мечтаеш за любов в най-принцеската привечер?
Благодаря ти! -
красиво
-
много хубава мечта светулки и любов
-
И аз като светулките се радвам, че чета стиховете ти!
Прелест!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
