26.05.2009 г., 20:21 ч.
Какво ли чакам...
На пръсти, тихо идва вечерта,
прегърбено е старото момиче
тя няма нищо - гола и сама
и бледи сенки зад гърба и тичат.
Лениво се прозява, уморено
разплита си вълнистата коса
и лакомо, на глътчици отпива
от пейките лъщящата роса.
В ръцете си закътала светулки,
като парички златни тихо си жужат
на глас се смеят, луди и щастливи,
че стиховете си сега ще и четат.
Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов...
© Джулиана Кашон Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно!!!
-
Като вълшебна приказка !!!
-
"Парцалено небето просветлява,
светулчен смях и слънчев зов
в косите на нощта се съюзяват,
а някой си мечтае за любов..."
Не спирай да мечтаеш!Поздравления за прелестния стих! -
Много красив стих!
...да помечтаем за любов заедно... -
Ооо, вълшебство!
Как да не си мечтаеш за любов в най-принцеската привечер?
Благодаря ти! -
красиво
-
много хубава мечта светулки и любов
-
И аз като светулките се радвам, че чета стиховете ти!
Прелест!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
