18 abr 2017, 23:29

Какво ли да ти дам?

669 0 1

Нямам какво да ти дам
на посоки е моето утре -
разпиляно сред дълго очакване 
мигновено сред толкоз несбъдване.

 

Прегръщам и бурята в себе си 
за секунди разрастваща,
бавно стихваща -
разрушавам и днес пределите 
на живота, на рамките...с римите.

 

Разлюляват се тихо мечтите ми
ту клонят към несбъдване,
ту прелистват в душите ни
отдавна забравени полуистини.

 

А кинжалът ли...? Е той е в мене... -
и гори, и кърви, и не спира
да разцепва тленното в мене,
а душата - тя е птица еднокрила.

 

Понякога се сещам само,
че разлюляваше ти мойто утре,
но днес си само
един дъх, сълза, едно неслучване.

 

Какво ли да ти дам...?
Освен,Кинжалът дето ти забоде -
дълбоко в моето сърце остана рана,
белег... и кървав мрачен  спомен. 


Я.К

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Yana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, сърцето помни такива рани, но ги преболедува и се учи. Ако се опре на Надеждата и Вярата, ще се изправи и ще продължи. Поздравления, Яни!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...