18 апр. 2017 г., 23:29
Нямам какво да ти дам
на посоки е моето утре -
разпиляно сред дълго очакване
мигновено сред толкоз несбъдване.
Прегръщам и бурята в себе си
за секунди разрастваща,
бавно стихваща -
разрушавам и днес пределите
на живота, на рамките...с римите.
Разлюляват се тихо мечтите ми
ту клонят към несбъдване,
ту прелистват в душите ни ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация