Нямам какво да ти дам
на посоки е моето утре -
разпиляно сред дълго очакване 
мигновено сред толкоз несбъдване.

Прегръщам и бурята в себе си 
за секунди разрастваща,
бавно стихваща -
разрушавам и днес пределите 
на живота, на рамките...с римите.

Разлюляват се тихо мечтите ми
ту клонят към несбъдване,
ту прелистват в душите ни
отдавна забравени полуистини.

А кинжалът ли...? Е той е в мене... -
и гори, и кърви, и не спира
да разцепва тленното в мене,
а душата - тя е птица еднокрила.

Понякога се сещам само,
че разлюляваше ти мойто утре,
но днес си само
един дъх, сълза, едно неслучване.

Какво ли да ти дам...?
Освен,Кинжалът дето ти забоде -
дълбоко в моето сърце остана рана,
белег... и кървав мрачен  спомен. 

Я.К