КАКВО ЛИ Е ДА СИ МОРЕ
Какво ли е да си море –
да нямаш край, дори посока.
От майка да не си роден,
сред бездни тъмни и дълбоки.
Познало в бури Божи гняв,
да взимаш, но да даваш много.
Изронило пети от бяг,
да галиш и наказваш строго.
Да пазиш тайни в дълбини
под залезните хоризонти.
По дължини и ширини
да се надбягваш със циклони.
Над звезден избелял саван
с циклопи фарове да светиш.
Да нямаш под, нито таван,
а да си дом с безчет адреси.
© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados