diesto (Данаил Антонов)
127 1K

7 jun 2020, 22:02

Какво ли още?

Poesía » De amor, Filosófica

876 2 1

Не може да е истина. Не вярвам!

Защо разкъса мойта облачност?

На мен от слънцето ми загорчава.

Дъжда обичам си го повече...

Защото свикнах да те нямам. Никога.

И винаги да се оглеждам в себе си.

Да бъда мрачен и подозрителен,

дори пред видимата твоя прелест.

Да вярвам ли? Нима е истина?

Какво ли този свят ще ми отнеме?

Животът? И без друго е безсмислен,

освен, че мога да обичам само тебе...

Стихопат.

Danny Diester

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0