11 jun 2015, 23:16  

Какво ми причини

  Poesía
993 0 16

                                                             "Уж съм вещ във българското слово,
                                                              а не мога да усетя сам,
                                                              как се ражда този странен говор
                                                              на човек, от щастие люлян."

                                                                                                        Павел Матев

 

Какво ти бърборех? Не зная. Не помня.
Дано да не помниш и ти!
Приличам на словно-задъхана бомба,
взривила грамада от зли тишини.

 

Приличам на жива, без край, канонада.
Сто думи в минута поне.
На кошер разбунен. На дивото стадо
препускащи, с гриви развени, коне.

 

И още приличам на странно изригване
от цветни конфети-зари.
На дълги години в минута напъхани,
открили пролука. На врящи реки.

 

Недрата на моята същност преброждаш.
С гласа си. Пленителен. Благ.
Недей се учудва, че с тебе дохожда
в сърцето ми Гостът, най-чакан и драг!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дани, миличка, поздравления, току що срещна! Зависи кого ще попиташ за мен
  • Роси, добре дошла в отбора на бърборивците! Благодаря ти, мила!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Малко нетипично в мой стил да отговарям под стихотворение със стихо, но понеже и двете са си мои, ще си позволя да ви поздравя с една ненадейна хрумка, породена от вашите коментари:

    Веднъж сме родени кармично
    (съдбовна предопределеност)
    и тогава отговаряме лично -
    пред съвестта си, как ще живеем.

    Понякога странно се новораждаме
    в мечтите на Някой, в сърцето
    и това неизменно поражда
    задължението да сме перфектни

    и пред себе си, и пред другите.
    Изборите, които правим в живота,
    малко или много, са трудни.
    Аз искам да има повод за гордост

    с това, което съм, моят Възлюбен!

    Вики, не може да се спре грохота на вълните. Същото е и с чувствата! Неизбежно е да бликат навън!
    Исмаил, имаш поща!
    Ада Джио, "браво"-то ни е взаимно!
    ... А пък намеси ли се и Людмилчо, белята е сто на сто гарантирана! Много оригинално и сладко коментарче!
    Доче, мъдра жена е била баба ти! А четиристишието ти е направо очарователно!
    Ивон, внимавай какво си пожелаваш!

    Усмихнахте деня ми, мили мои! Край, Адреналинчо ме направи неуправляема!
  • Много ми хареса! Говори за да те видя!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...