11 июн. 2015 г., 23:16  

Какво ми причини

994 0 16

                                                             "Уж съм вещ във българското слово,
                                                              а не мога да усетя сам,
                                                              как се ражда този странен говор
                                                              на човек, от щастие люлян."

                                                                                                        Павел Матев

 

Какво ти бърборех? Не зная. Не помня.
Дано да не помниш и ти!
Приличам на словно-задъхана бомба,
взривила грамада от зли тишини.

 

Приличам на жива, без край, канонада.
Сто думи в минута поне.
На кошер разбунен. На дивото стадо
препускащи, с гриви развени, коне.

 

И още приличам на странно изригване
от цветни конфети-зари.
На дълги години в минута напъхани,
открили пролука. На врящи реки.

 

Недрата на моята същност преброждаш.
С гласа си. Пленителен. Благ.
Недей се учудва, че с тебе дохожда
в сърцето ми Гостът, най-чакан и драг!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дани, миличка, поздравления, току що срещна! Зависи кого ще попиташ за мен
  • Роси, добре дошла в отбора на бърборивците! Благодаря ти, мила!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Малко нетипично в мой стил да отговарям под стихотворение със стихо, но понеже и двете са си мои, ще си позволя да ви поздравя с една ненадейна хрумка, породена от вашите коментари:

    Веднъж сме родени кармично
    (съдбовна предопределеност)
    и тогава отговаряме лично -
    пред съвестта си, как ще живеем.

    Понякога странно се новораждаме
    в мечтите на Някой, в сърцето
    и това неизменно поражда
    задължението да сме перфектни

    и пред себе си, и пред другите.
    Изборите, които правим в живота,
    малко или много, са трудни.
    Аз искам да има повод за гордост

    с това, което съм, моят Възлюбен!

    Вики, не може да се спре грохота на вълните. Същото е и с чувствата! Неизбежно е да бликат навън!
    Исмаил, имаш поща!
    Ада Джио, "браво"-то ни е взаимно!
    ... А пък намеси ли се и Людмилчо, белята е сто на сто гарантирана! Много оригинално и сладко коментарче!
    Доче, мъдра жена е била баба ти! А четиристишието ти е направо очарователно!
    Ивон, внимавай какво си пожелаваш!

    Усмихнахте деня ми, мили мои! Край, Адреналинчо ме направи неуправляема!
  • Много ми хареса! Говори за да те видя!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...