toxin (Таня Донова)
357 4100
11 июн. 2015 г., 23:16  

Какво ми причини 

  Поэзия
805 0 16

                                                             "Уж съм вещ във българското слово,
                                                              а не мога да усетя сам,
                                                              как се ражда този странен говор
                                                              на човек, от щастие люлян."

                                                                                                        Павел Матев

 

Какво ти бърборех? Не зная. Не помня.
Дано да не помниш и ти!
Приличам на словно-задъхана бомба,
взривила грамада от зли тишини.

 

Приличам на жива, без край, канонада.
Сто думи в минута поне.
На кошер разбунен. На дивото стадо
препускащи, с гриви развени, коне.

 

И още приличам на странно изригване
от цветни конфети-зари.
На дълги години в минута напъхани,
открили пролука. На врящи реки.

 

Недрата на моята същност преброждаш.
С гласа си. Пленителен. Благ.
Недей се учудва, че с тебе дохожда
в сърцето ми Гостът, най-чакан и драг!

© Таня Донова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дани, миличка, поздравления, току що срещна! Зависи кого ще попиташ за мен
  • Роси, добре дошла в отбора на бърборивците! Благодаря ти, мила!
  • Поздравления за хубавото стихотворение!
  • Малко нетипично в мой стил да отговарям под стихотворение със стихо, но понеже и двете са си мои, ще си позволя да ви поздравя с една ненадейна хрумка, породена от вашите коментари:

    Веднъж сме родени кармично
    (съдбовна предопределеност)
    и тогава отговаряме лично -
    пред съвестта си, как ще живеем.

    Понякога странно се новораждаме
    в мечтите на Някой, в сърцето
    и това неизменно поражда
    задължението да сме перфектни

    и пред себе си, и пред другите.
    Изборите, които правим в живота,
    малко или много, са трудни.
    Аз искам да има повод за гордост

    с това, което съм, моят Възлюбен!

    Вики, не може да се спре грохота на вълните. Същото е и с чувствата! Неизбежно е да бликат навън!
    Исмаил, имаш поща!
    Ада Джио, "браво"-то ни е взаимно!
    ... А пък намеси ли се и Людмилчо, белята е сто на сто гарантирана! Много оригинално и сладко коментарче!
    Доче, мъдра жена е била баба ти! А четиристишието ти е направо очарователно!
    Ивон, внимавай какво си пожелаваш!

    Усмихнахте деня ми, мили мои! Край, Адреналинчо ме направи неуправляема!
  • Много ми хареса! Говори за да те видя!
  • А някога, казваше баба ми, старата:
    " Добрите говорят, а злите мълчат.
    И ти си търси приказлива изгора,
    че с нея по- леко минава деня"
  • Тъй се получава, когато се разиграят онези ми ти палавници - Адреналинчо, братовчедите Ендорфинчо и Серотонинчо, чиято главна грижа е да направят белята - Еуфория.
  • Браво!
  • Това стихотворение е олицетворение на бърборещо щастие
    Поздрави, Таня!
  • Белла, нали знаеш, че всеки изразява емоцията различно, но това зависи до голяма степен и от "дразнителя"
    Благодаря на всички, Ели, Младене, Диана, Влади, Ирен, Белла, Бойко!
    Да имате личен повод за "странен говор на човек, от щастие люлян"!
  • !))
  • И аз харесах това мило чуруликане! Какво ти причини? Каквото и да ти е причинил - хубаво е
  • Влюбените не спират да говорят, дори да не помнят какво е точно. Отстрани то прилича на чуруликане и е тлкова мило!
    Поздравления за красивата творба!
  • Като цветен фонтан от любовни пръски си напоследък, Таня. Дано това състояние продължи по-дълго, но така, че да съхраниш способността си да го описваш адекватно и красиво, както си сторила това тук.
    Пожелавам ти го от сърце!
  • Така изригват думите за обич...
    Красиво!
Предложения
: ??:??