Какво ми причини
"Уж съм вещ във българското слово,
а не мога да усетя сам,
как се ражда този странен говор
на човек, от щастие люлян."
Павел Матев
Какво ти бърборех? Не зная. Не помня.
Дано да не помниш и ти!
Приличам на словно-задъхана бомба,
взривила грамада от зли тишини.
Приличам на жива, без край, канонада.
Сто думи в минута поне.
На кошер разбунен. На дивото стадо
препускащи, с гриви развени, коне.
И още приличам на странно изригване
от цветни конфети-зари.
На дълги години в минута напъхани,
открили пролука. На врящи реки.
Недрата на моята същност преброждаш.
С гласа си. Пленителен. Благ.
Недей се учудва, че с тебе дохожда
в сърцето ми Гостът, най-чакан и драг!
© Таня Донова All rights reserved.
