12 abr 2008, 22:52

Kakво ми се случва ?

  Poesía
915 0 2
 

Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

ти обаче се отдръпваш и забравяш

любовта ни в някой тъмен кът.

В миналото и сега

в прегръдките ти аз трептя.

Липсваш ми, когато те погледна,

и страхът в ухото ми прошепва:

"Ти не си му нужна вече,

друга страст в обратната  посока го повлече."

 

И тръгна той, без да осъзнава,

че едно сърце разбито след себе си оставя.

Той желаеше да покори нови висоти,

а в сърцето крехко още се проливаха сълзи.

 

Парченца болка, страдание...

Изграждат пъзела на моето съзнание.

Да променя случилото се не мога,

а да му простя - това поражда в мен тревога.

 

Съжалявам и с огорчение признавам,

че в много други все него разпознавам,

ала знам, че по-добре сама да продължавам,

иначе все така ще се самонаранявам.

 

Той никога не ще ме заобича,

а аз искам да спра да го отричам

и да продължавам да се надявам,

че за него съм една...

но достатъчна само за сега!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздрави!
  • О този стих има толкова много чувство и болка доксна се до мен! БРаво!

    Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

    ти обаче се отдръпваш и забравяш

    любовта ни в някой тъмен кът.

    В миналото и сега

    в прегръдките ти аз трептя.

    Липсваш ми, когато те погледна,

    и страхът в ухото ми прошепва:

    "Ти не си му нужна вече,

    друга страст в обратната посока го повлече."

    Сякаш за мен е писано!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...