12.04.2008 г., 22:52 ч.

Kakво ми се случва ? 

  Поезия
584 0 2
 

Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

ти обаче се отдръпваш и забравяш

любовта ни в някой тъмен кът.

В миналото и сега

в прегръдките ти аз трептя.

Липсваш ми, когато те погледна,

и страхът в ухото ми прошепва:

"Ти не си му нужна вече,

друга страст в обратната  посока го повлече."

 

И тръгна той, без да осъзнава,

че едно сърце разбито след себе си оставя.

Той желаеше да покори нови висоти,

а в сърцето крехко още се проливаха сълзи.

 

Парченца болка, страдание...

Изграждат пъзела на моето съзнание.

Да променя случилото се не мога,

а да му простя - това поражда в мен тревога.

 

Съжалявам и с огорчение признавам,

че в много други все него разпознавам,

ала знам, че по-добре сама да продължавам,

иначе все така ще се самонаранявам.

 

Той никога не ще ме заобича,

а аз искам да спра да го отричам

и да продължавам да се надявам,

че за него съм една...

но достатъчна само за сега!

© Ди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави!
  • О този стих има толкова много чувство и болка доксна се до мен! БРаво!

    Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

    ти обаче се отдръпваш и забравяш

    любовта ни в някой тъмен кът.

    В миналото и сега

    в прегръдките ти аз трептя.

    Липсваш ми, когато те погледна,

    и страхът в ухото ми прошепва:

    "Ти не си му нужна вече,

    друга страст в обратната посока го повлече."

    Сякаш за мен е писано!
Предложения
: ??:??