Kakво ми се случва ?
Веднъж вече те загубих - не искам втори път,
ти обаче се отдръпваш и забравяш
любовта ни в някой тъмен кът.
В миналото и сега
в прегръдките ти аз трептя.
Липсваш ми, когато те погледна,
и страхът в ухото ми прошепва:
"Ти не си му нужна вече,
друга страст в обратната посока го повлече."
И тръгна той, без да осъзнава,
че едно сърце разбито след себе си оставя.
Той желаеше да покори нови висоти,
а в сърцето крехко още се проливаха сълзи.
Парченца болка, страдание...
Изграждат пъзела на моето съзнание.
Да променя случилото се не мога,
а да му простя - това поражда в мен тревога.
Съжалявам и с огорчение признавам,
че в много други все него разпознавам,
ала знам, че по-добре сама да продължавам,
иначе все така ще се самонаранявам.
Той никога не ще ме заобича,
а аз искам да спра да го отричам
и да продължавам да се надявам,
че за него съм една...
но достатъчна само за сега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
