Kakво ми се случва ?
Веднъж вече те загубих - не искам втори път,
ти обаче се отдръпваш и забравяш
любовта ни в някой тъмен кът.
В миналото и сега
в прегръдките ти аз трептя.
Липсваш ми, когато те погледна,
и страхът в ухото ми прошепва:
"Ти не си му нужна вече,
друга страст в обратната посока го повлече."
И тръгна той, без да осъзнава,
че едно сърце разбито след себе си оставя.
Той желаеше да покори нови висоти,
а в сърцето крехко още се проливаха сълзи.
Парченца болка, страдание...
Изграждат пъзела на моето съзнание.
Да променя случилото се не мога,
а да му простя - това поражда в мен тревога.
Съжалявам и с огорчение признавам,
че в много други все него разпознавам,
ала знам, че по-добре сама да продължавам,
иначе все така ще се самонаранявам.
Той никога не ще ме заобича,
а аз искам да спра да го отричам
и да продължавам да се надявам,
че за него съм една...
но достатъчна само за сега!
© Ди All rights reserved.
