Kakво ми се случва ?

butterfly_fly (Ди)
20 40

Apr 12, 2008, 10:52 PM

Poetry

670 0 2

Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

ти обаче се отдръпваш и забравяш

любовта ни в някой тъмен кът.

В миналото и сега

в прегръдките ти аз трептя.

Липсваш ми, когато те погледна,

и страхът в ухото ми прошепва:

"Ти не си му нужна вече,

друга страст в обратната посока го повлече."

И тръгна той, без да осъзнава,

че едно сърце разбито след себе си оставя.

Той желаеше да покори нови висоти,

а в сърцето крехко още се проливаха сълзи.

Парченца болка, страдание...

Изграждат пъзела на моето съзнание.

Да променя случилото се не мога,

а да му простя - това поражда в мен тревога.

Съжалявам и с огорчение признавам,

че в много други все него разпознавам,

ала знам, че по-добре сама да продължавам,

иначе все така ще се самонаранявам.

Той никога не ще ме заобича,

а аз искам да спра да го отричам

и да продължавам да се надявам,

че за него съм една...

но достатъчна само за сега!

Please sign in with your account so you can comment and vote.