12 апр. 2008 г., 22:52

Kakво ми се случва ?

918 0 2
 

Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

ти обаче се отдръпваш и забравяш

любовта ни в някой тъмен кът.

В миналото и сега

в прегръдките ти аз трептя.

Липсваш ми, когато те погледна,

и страхът в ухото ми прошепва:

"Ти не си му нужна вече,

друга страст в обратната  посока го повлече."

 

И тръгна той, без да осъзнава,

че едно сърце разбито след себе си оставя.

Той желаеше да покори нови висоти,

а в сърцето крехко още се проливаха сълзи.

 

Парченца болка, страдание...

Изграждат пъзела на моето съзнание.

Да променя случилото се не мога,

а да му простя - това поражда в мен тревога.

 

Съжалявам и с огорчение признавам,

че в много други все него разпознавам,

ала знам, че по-добре сама да продължавам,

иначе все така ще се самонаранявам.

 

Той никога не ще ме заобича,

а аз искам да спра да го отричам

и да продължавам да се надявам,

че за него съм една...

но достатъчна само за сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави!
  • О този стих има толкова много чувство и болка доксна се до мен! БРаво!

    Веднъж вече те загубих - не искам втори път,

    ти обаче се отдръпваш и забравяш

    любовта ни в някой тъмен кът.

    В миналото и сега

    в прегръдките ти аз трептя.

    Липсваш ми, когато те погледна,

    и страхът в ухото ми прошепва:

    "Ти не си му нужна вече,

    друга страст в обратната посока го повлече."

    Сякаш за мен е писано!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...