17 mar 2009, 16:48

Какво направи?

1.3K 0 11

Разкъса ми душата,

сякаш ти бе излишна тя....

Отвори в сърцето ми рана-

по голяма от кратер,

а сега се молиш да съм щастлива с теб?

Но вулкана дали ще избухне?

Или ще кипи само лавата в него,

като огнище на омраза....
Какво общо има това с любовтта?

 

 

Забиваш думи,като мечове,

разкъсват само при допир.

Отричаш всички мои добродетели,

все едно съм от Демон по-зла.

И търсиш утеха после,

търсиш топлината ми...

Но как като гори омраза,

да се роди любов във мен към теб?

17.03.2009 година

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви,милички!!!
    Поздрав и прегръдка!!!
  • Браво
  • Галя, благодаря за отзива! Поздрави и от мен!
  • Стромболи!...Като четох стихотворението се сетих как се казваше един вулкан на италиански остров, чието име не ми идваше наум преди няколко дни!...Значи въздейства образно стихотворението!...Оказва ефект!
    Всъщност, произведението е откровено, конкретно, смислено и ясно!Но така, може би не е точно стихотворение!?...Ако уважаемата Лунна сянка се съгласи с мен, дори и да не и е много приятно това мое заключение, може да има утехата, че и за "Болеро" от Равел някой беше казал, че това е шедьовър, но не е музика ( в смисъл, че този шедьовър е в много голяма степен част от живота, заличена е, така да се каже, границата между художество и живот!)
  • Благодаря на всички за коментарите,дори и на тези,които ме критикуват,но съм най-благодарна на Пенко от критиците към стиха ми!!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...