Разкъса ми душата,
сякаш ти бе излишна тя....
Отвори в сърцето ми рана-
по голяма от кратер,
а сега се молиш да съм щастлива с теб?
Но вулкана дали ще избухне?
Или ще кипи само лавата в него,
като огнище на омраза....
Какво общо има това с любовтта?
Забиваш думи,като мечове,
разкъсват само при допир.
Отричаш всички мои добродетели,
все едно съм от Демон по-зла.
И търсиш утеха после,
търсиш топлината ми...
Но как като гори омраза,
да се роди любов във мен към теб?
17.03.2009 година
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
Поздрав и прегръдка!!!